Това е един от въпросите, на които потърсихме отговор в средата на февруари, когато инициирахме проучване на нагласите и очакванията на мъжете и жените между 19 и 40 години в България по отношение на професионалната им реализация. Над 200 човека се включиха в анкетата, която разпространихме в каналите на NEXTSTEP.bg и редица младежки организации, а резултатите ни помогнаха да очертаем ключови теми и проблеми пред представителите на тази възрастова група.
Избрахме въпросите, включени в проучването, след анализ на обратната връзка и мненията, които получихме по време на две фокус групи за създаването на нови кариерни програми, насочени към мъже и жени над 18 години. По-долу може да намерите подробна информация за разпределението на отговорите и тенденциите, очертани на база на обработените данни.
Това е един от въпросите, на които потърсихме отговор в средата на февруари, когато инициирахме проучване на нагласите и очакванията на мъжете и жените между 19 и 40 години в България по отношение на професионалната им реализация. Над 200 човека се включиха в анкетата, която разпространихме в каналите на NEXTSTEP.bg и редица младежки организации, а резултатите ни помогнаха да очертаем ключови теми и проблеми пред представителите на тази възрастова група.
Избрахме въпросите, включени в проучването, след анализ на обратната връзка и мненията, които получихме по време на две фокус групи за създаването на нови кариерни програми, насочени към мъже и жени над 18 години. По-долу може да намерите подробна информация за разпределението на отговорите и тенденциите, очертани на база на обработените данни.
Проучването обхваща общо 232 мъже и жени на възраст от 19 до 40 години. Онлайн въпросникът беше попълнен от студенти на възраст от 19 до 25 години с малък трудов стаж (от 0 до 3 години), както и работещи хора над 25 години с по-богат професионален опит. Повечето от тях си поставят за цел да учат нови неща и да надграждат уменията си и биха се доверили на услуга или продукт, подпомагащ кариерното им развитие, който им дава конкретни насоки и достатъчно изчерпателна информация; освен това е релевантен за България и е достъпен онлайн и по всяко време.
Участниците заявяват, че искат да съберат идеи за нови възможности за професионално развитие и предпочитат да получават релевантна информация под формата на текст или видео. Ценят също така личния опит от професионалисти, персонализираните съвети и възможността да следват конкретни стъпки. Сферите на подкрепа, които оценяват най-високо, включват професионални интереси, управление на времето, меки умения и самоувереност. Като трудности припознават най-вече липсата на подходящи работни позиции и притеснението да потърсят подкрепа от специалист.
Проучването обхваща общо 232 мъже и жени на възраст от 19 до 40 години. Онлайн въпросникът беше попълнен от студенти на възраст от 19 до 25 години с малък трудов стаж (от 0 до 3 години), както и работещи хора над 25 години с по-богат професионален опит. Повечето от тях си поставят за цел да учат нови неща и да надграждат уменията си и биха се доверили на услуга или продукт, подпомагащ кариерното им развитие, който им дава конкретни насоки и достатъчно изчерпателна информация; освен това е релевантен за България и е достъпен онлайн и по всяко време.
Участниците заявяват, че искат да съберат идеи за нови възможности за професионално развитие и предпочитат да получават релевантна информация под формата на текст или видео. Ценят също така личния опит от професионалисти, персонализираните съвети и възможността да следват конкретни стъпки. Сферите на подкрепа, които оценяват най-високо, включват професионални интереси, управление на времето, меки умения и самоувереност. Като трудности припознават най-вече липсата на подходящи работни позиции и притеснението да потърсят подкрепа от специалист.
Сред най-актуалните теми за представителите на двете възрастови групи, взели участие в проучването, се нареждат "кариерни интереси", "управление на времето" и "меки умения". Трите най-релевантни теми за момичетата и момчетата под 25 години са “мотивация”, “управление на времето” и “професионални интереси”. Хората над 25 години също смятат, че ще им е полезно да научат повече по темата за професионалните интереси, но показват по-слаб интерес към другите две теми, като разликата между двете групи е статистически значима. За тях би било по-ценно да получат информация, свързана със самоувереност и меки умения (напр. комуникация, критично мислене, креативност). Другата статистически значима разлика между двете групи е по отношение на темата “информация за професиите (напр. изисквания, задължения, квалификации)” и е в полза на студентите.
По отношение на личните приоритети, и за двете възрастови групи е най-важно да учат нови неща и да надграждат уменията си. Сред основните приоритети на студентите (групата от 19 до 25 г.) се нареждат също постигането на финансова независимост и професионалното развитие. За хората над 26 години обаче грижата за психичното здраве излиза на по-преден план в сравнение с финансовата независимост и професионалното развитие. За тях е много важно и да обръщат повече внимание на семейството и близките си ─ значително по-важно, отколкото за студентите.
Наблюдава се статистически значима разлика между приоритетите на хората до 25 г. и тези от 26 до 40 г. и по отношение на кариерното ориентиране ─ първите придават значително по-голяма тежест на приоритета “да разбера с какво искам да се занимавам”.
Сред най-актуалните теми за представителите на двете възрастови групи, взели участие в проучването, се нареждат "кариерни интереси", "управление на времето" и "меки умения". Трите най-релевантни теми за момичетата и момчетата под 25 години са “мотивация”, “управление на времето” и “професионални интереси”. Хората над 25 години също смятат, че ще им е полезно да научат повече по темата за професионалните интереси, но показват по-слаб интерес към другите две теми, като разликата между двете групи е статистически значима. За тях би било по-ценно да получат информация, свързана със самоувереност и меки умения (напр. комуникация, критично мислене, креативност). Другата статистически значима разлика между двете групи е по отношение на темата “информация за професиите (напр. изисквания, задължения, квалификации)” и е в полза на студентите.
По отношение на личните приоритети, и за двете възрастови групи е най-важно да учат нови неща и да надграждат уменията си. Сред основните приоритети на студентите (групата от 19 до 25 г.) се нареждат също постигането на финансова независимост и професионалното развитие. За хората над 26 години обаче грижата за психичното здраве излиза на по-преден план в сравнение с финансовата независимост и професионалното развитие. За тях е много важно и да обръщат повече внимание на семейството и близките си ─ значително по-важно, отколкото за студентите.
Наблюдава се статистически значима разлика между приоритетите на хората до 25 г. и тези от 26 до 40 г. и по отношение на кариерното ориентиране ─ първите придават значително по-голяма тежест на приоритета “да разбера с какво искам да се занимавам”.
Най-големите предизвикателства, които срещат участниците като цяло, са свързани с липсата на работни позиции в избраната им сфера. На второ място при студентите се нарежда притеснението да се свържат със специалист за подкрепа, а при жените и мъжете над 25 г., липсата на мотивация за ангажиране с тази тема.
Статистически значими разлики между предизвикателствата, които срещат двете групи, се наблюдават в три аспекта ─ студентите са по-съгласни с твърдението, че нямат достъп до информация за дадената си сфера и същевременно им е по-трудно да се ориентират в “морето” от информация, налична в интернет. Хората от 26 до 40 години пък са по-склонни да се съгласят, че не получават достатъчно подкрепа от близките си, въпреки че този проблем се нарежда на последно място и за двете групи.
Най-големите предизвикателства, които срещат участниците като цяло, са свързани с липсата на работни позиции в избраната им сфера. На второ място при студентите се нарежда притеснението да се свържат със специалист за подкрепа, а при жените и мъжете над 25 г., липсата на мотивация за ангажиране с тази тема.
Статистически значими разлики между предизвикателствата, които срещат двете групи, се наблюдават в три аспекта ─ студентите са по-съгласни с твърдението, че нямат достъп до информация за дадената си сфера и същевременно им е по-трудно да се ориентират в “морето” от информация, налична в интернет. Хората от 26 до 40 години пък са по-склонни да се съгласят, че не получават достатъчно подкрепа от близките си, въпреки че този проблем се нарежда на последно място и за двете групи.
Като най-ценно в кариерните продукти двете групи посочват възможността да надградят уменията си. На второ място повечето участници посочват събирането на идеи за възможности, за които не са се замисляли досега. Третият по важност вид обратна връзка за студентите е личен опит от реализирани специалисти, а за по-големите ─ персонализирани съвети относно конкретните следващи стъпки и подходящи ресурси спрямо ситуацията им.
При въпроса “Какво би било най-ценно за теб в продуктите и услугите за кариерно развитие?” се наблюдават най-много разлики в отговорите на двете групи. Студентите оценяват почти всички видове обратна връзка по-високо, отколкото хората над 25 г. Изключение правят само “да надградя уменията си” и “да науча как мога да съм по-независим и свободен”, при които разликата между двете групи не е статистически значима.
Като цяло участниците в проучването предпочитат да получават информация за кариерното си развитие най-вече под формата на текст (напр. блог статия, наръчник - 70%) и видео (напр. интервю, презентация, анимирано обяснение - 60%). На следващите места се нареждат групов семинар или курс на живо (54%), индивидуална среща на живо (54%), аудио (напр. подкаст - 43%) и уебинар или лекция (40%). Инфографиката е най-малко желаният формат според двете групи (38%).
Като най-ценно в кариерните продукти двете групи посочват възможността да надградят уменията си. На второ място повечето участници посочват събирането на идеи за възможности, за които не са се замисляли досега. Третият по важност вид обратна връзка за студентите е личен опит от реализирани специалисти, а за по-големите ─ персонализирани съвети относно конкретните следващи стъпки и подходящи ресурси спрямо ситуацията им.
При въпроса “Какво би било най-ценно за теб в продуктите и услугите за кариерно развитие?” се наблюдават най-много разлики в отговорите на двете групи. Студентите оценяват почти всички видове обратна връзка по-високо, отколкото хората над 25 г. Изключение правят само “да надградя уменията си” и “да науча как мога да съм по-независим и свободен”, при които разликата между двете групи не е статистически значима.
Като цяло участниците в проучването предпочитат да получават информация за кариерното си развитие най-вече под формата на текст (напр. блог статия, наръчник - 70%) и видео (напр. интервю, презентация, анимирано обяснение - 60%). На следващите места се нареждат групов семинар или курс на живо (54%), индивидуална среща на живо (54%), аудио (напр. подкаст - 43%) и уебинар или лекция (40%). Инфографиката е най-малко желаният формат според двете групи (38%).
Двете групи са единодушни, че за да се доверят на продукт за кариерно развитие, е най-важно той да дава конкретни насоки и достатъчно изчерпателна информация, както и да е релевантен за България и достъпен онлайн, по всяко време. Студентите намират за по-важно продуктите да са научно доказани, да са създадени от специалисти и да са на достъпна цена, в сравнение с по-възрастните участници. И двете групи придават най-малка важност на личната препоръка от познат, което показва, че участниците в проучването ценят собственото си мнение и разчитат най-вече на себе си.
Двете групи са единодушни, че за да се доверят на продукт за кариерно развитие, е най-важно той да дава конкретни насоки и достатъчно изчерпателна информация, както и да е релевантен за България и достъпен онлайн, по всяко време. Студентите намират за по-важно продуктите да са научно доказани, да са създадени от специалисти и да са на достъпна цена, в сравнение с по-възрастните участници. И двете групи придават най-малка важност на личната препоръка от познат, което показва, че участниците в проучването ценят собственото си мнение и разчитат най-вече на себе си.