Можете ли да разкажете как стигнахте до тази професия – случайно ли беше, или нарочно?

На пръв поглед беше случайно,  още като студентка английска филология преподавах английски език  по малко– първоначално в едно читалище, а по-късно, последната година преди да завърша университета в първата тогава частна школа  с преподаване на английски с международно участие. Години по-късно моите родителите  ми припомниха, че още като дете съм подреждала куклите като ученици и съм размахвала пред  тях една пръчка вместо показалка.

Коя част от работата си представяхте различно, преди да се занимавате с това?

Почти всичко. Първоначално си мислех, че е достатъчно да си подготвя урока и да го изнеса, а учениците ще седят и ще ме слушат, но скоро стана ясно, че е добре да свикна да реагирам на момента, според  класа като цяло, възрастта,а  понякога и  настроенията в конкретния ден. Има дни, в които отиваш на работа и си мислиш, че ще вземете всичко, което си предвидил, но учениците са на друга вълна – предстояща екскурзия или са имали тежък ден в училище с много изпитвания и класни и просто не са в състояние да се занимават с нищо сериозно. Ако имаме готовност за по-занимателен урок с повече игри, урокът е спасен. Дори и да не вземат всичко предвидено, пак ще научат нещо. В други дни може да са изключително концентрирани и работоспособни. С течение на времето се научаваме да лавираме според ситуацията.

Кои са трите най-важни умения за вашата работа?

Владеене на материала, който преподаваме и умение да го поднесем по достъпен и забавен  начин. Ако въвлечем учениците в това, което предстои да се научи чрез игра или други прийоми, които ги забавляват  ученето става с лекота.

Чувство за хумор – понякога една шега, казана на място, може да свали създалото се напрежение и да даде възможност да се продължи напред. Когато успеем да избегнем конфликта преди да е възникнал, тогава е най-добре. Ако това е невъзмжно, опитваме да го погледнем на ситуацията от веселата страна, ако и това не помогне, започваме да се държим като строгия учител за малко, за да усетят границата на търпението.

Търпение. Овладяването на език отнема време. Едно дете проговоря на родния си език в най-добрия случай на 1 – 2 години, с много ограничен речников запас, а на практика е потопено в езиковата средата. Нашите ученици учат английски език като втори език за по няколко часа седмично. Задачата ни е да предупредим родителите и учениците, че усвояването на нов език отнема време и изисква полагане на усилия и постоянство. Когато поставяме  постижими цели  за постигане и окуражаваме учениците за постигнатото от тях, те са мотивирани на продължат напред.

Ще споделите ли най-интересното и най-досадното за Вас нещо, с което се занимавате напоследък?

Най-интересното – срещата с нови хора от различни възрасти и професии, като започнем от 5-6 годишните малчугани, които те зареждат със своята чистота и непосредственост и учат нови неща, докато се забавляват, минем през  тийнейджърите – бунтари, чиито мозъци са тренирани да попиват нови знания и учат с лекота, особено когато са мотивирани и стигнем до възрастните, с тяхното старание и желание да проговорят езика. И най-хубавото е когато видиш напредъка им благодарение на общите усилия.

Най-досадното – трудно можем да отделим интересното от досадното. По време на рутинни занимания от рода на проверка на домашна работа или правене на еднотипни упражнения може да възникне изключително забавна ситуация, от онези, които само децата могат да измислят по най-непринудения начин.

Или по време на проверка на писмени работи, в които се налага да отгатнеш „какво е искал да каже автора”,  да вадиш типични за нивото грешки за по-нататъшно обсъждане и изведнъж попадаш на изключително интересен разказ с  неочакван край, написан увлекателно и забавно от онзи почти незабележим ученик, за когото се чудиш дали изобщо следи какво се случва в час. И си даваш сметка, че е слушал и се е вълнувал през цялото време без да го показва. … А разказът е толкова добър, че с него може да се участва в конкурс за млад автор.

Какво мислите, че ще се промени в тази сфера в следващите 10 години?

Много неща. Новите технологии вече са част от учебния процес – в час работим с интерактивни дъски, понякога домашната работа включва тестове-изпратени и върнати  в електронен вариант. Ако се налага спешна тренировка на умението говрене преди изпит на Кеймбридж може да се проведе една бърза подготовка през Skype.

Предполагам, че платформи от рода на  moodle и по-съвременни все по-масово ще навлизат в учебния процес. С помощта на подобен тип платформи може да се създаде виртуална класна стая с ученици от различни националности, които са на приблизително еднакво езиково ниво и които правят езикови задачи и по-големи проекти заедно. Технологично това вече е възможно и вече е правено. Остава да се намерят механизми, с които да се въведе по-масово в практиката.

Обучението по английски език отдавна е излязло от класната стая. Нашите ученици   имат възможност да практикуват езика почти непрестанно – в интернет,  докато играят игри, слушат музика или гледат филми, в реалния живот,  докато пътуват или общуват с чужденци.

Нашата работа е да систематизираме тези знания и да развием уменията им, така че да могат да ползват езика с лекота във всички сфери на живота.

Кое е най-голямото предизвикателство (или най-трудното решение), което сте срещали, свързано с работата?

Да поема група от възрастни, започната от от по-опитен преподавател като начинаеща учителка в частна школа. Учениците бяха начинаеши, от онези които са изкарали едно ниво, но започват пак от начало. Сред тях имаше и филолог, специалност български език и литература. Първите часове редовно ме „изпитваха” за  различните значения на някои от думите, които обсъждахме в час. С течение на времето ме възприеха като „тяхната” учителка.

Вършили ли сте някога работа, за която не сте били 100% квалифициран/а? Как подходихте, и кое Ваше качество Ви помогна, за да се справите?

Както вече споменах започнах да преподавам английски език още когато  бях студентка. Справих  се благодарение на насоките, които ми даваха по-опитните учители и желанието да се занимавам с преподаване.

Какво четете най-често? Откъде набирате информация и вдъхновение за работата си?

Най-често чета статии по теми, които ме вълнуват – новости в преподаването,  психология, йога, здравословно хранене. Периодично ходя на курсове и обучения за повишаване на квалификацията, някои са организирани от фирмата, към която работя, включително и във Великобритания, други съм самофинансирала. Преди 2 години успешно завърших  CELTA, това е международно призната квалификация за преподаване на английски език.

С годините човек усеща, че има нужда да си свери часовника с новите тенденции в своята област  и намира начини да го направи.

Каква е първата крачка, която мога да направя, за да съм по-близо до Вашия успех?

Да имате  желание.  Или както се казва в поговоркта – „Когато има желание, ще се намери начин”. Начините са ясни – отлично владеене на езика на ниво –С1/С2 по общата европейска езикова рамка, подходяща университетска филологическа квалификация за преподавател  или CELTA сертификат.

И накрая ще завърша с една друга източна поговорка – „Когато ученикът е готов, учителят ще се намери.”  Пожелавам ви да бъдето учители на много „готови” за обучение ученици. Ако не знаят, че са готови, може да им помогнете да го осъзнаят.