Можете ли да разкажете как стигнахте до тази професия – случайно ли беше, или нарочно?

По-скоро случайно, поне като посока. Първоначално исках да уча археология и имах намерение да кандидатствам само и единствено тази специалност в СУ „Св. Климент Охридски”. След известно убеждаване от страна на моята майка реших да си подам документи и за специалност, която ми се струваше интригуваща и не по-малко свързна с моите интереси – „Филмова и телевизионна режисура” в ЮЗУ „Неофит Рилски”.

Винаги съм била искрен и много запален киноман, от малка рисувам, умея да пиша доста добре – редовно ходех на олимпиади по литература и режисурата ми се стори добра идея.  Приеха ме. Лошото беше, че обучението ми съвпадна с тежки времена на промени (90-те), на липса на всякакви ресурси и възможности, особено около и след 1997-ма година. След като се дипломирах реших да продължа да уча и записах специалност „Културология” в Софийски университет и в крайна сметка освен тази магистратура, завърших и още една със специализация „Мениджмънт на образованието за въсрастни” в Нов български университет със стипендия от Institute for international cooperation of the German adult education association (IIVZ- DV). Междувременно рабoтех в един вестник.

Тъкмо бях напуснала вестника и ме поканиха да се явя на конкурс за асистент по режисура в Югозападен университет и го спечелих. Равносметката е, че вече от 17 години преподавам в ЮЗУ, а в киното и телевизията имам творчески проекти като режисьор, сценарист, драматургически консултант, продуцент. Работя по образователни и културни проекти, както и за благотворителни кампании и инициативи.Никога не съм си представяла, че животът ми ще се стече по този начин, но си мисля, че е и някак логично, защото знанията, усилията и работата не просто се отплащат, но и винаги те водят на някъде.

Коя част от работата си представяхте различно, преди да се занимавате с това?

Всичко и нищо. Аз не съм човек на готовите формули. За мен е много важно да се отчита потенциалът на хората, на момента и на процеса като активно взаимодействие, без значение дали става въпрос за обучение или за творчески проект. Ако е необходимо да се излезе от рамките, го правя без особени колебания.

Като преподавател аз съм последовател на интерактивния подход в обучението, при който преподавателят и студентите са партньори, които имат общи цели – да се постигне най-доброто възможно като усвояване и практикуване на знания и умения, да се развиваме и променяме взаимно.  Това, разбира се, изисква винаги сериозна подготовка от моя страна, но аз много се вълнувам от това, което не мога да предвидя или да контролирам.

Кои са трите най-важни умения за вашата работа?

Професионалните компетенции, комуникативните умения, уменията за аргументиране и за разрешаване на конфликти. Ако трябва да го кажа с по-прости, но и по-съдържателни думи – знанията, любопитството, освободеността, търпението и доброто отношение.

Ще споделите ли най-интересното и най-досадното за Вас нещо, с което се занимавате напоследък?

Най-интересното е, че имам идея за нов сценарий и идея за нова книга. Все още съм на етапа на концепциите и всяка секунда в главата ми се раждат образи, истории, хрумки, които приемам или отхвърлям, постоянно си записвам в разни тефтери, по листчета… Вълнувам се от всяка възможност. Най-досадното – администрирането на процеси, без значение дали става въпрос за преподаване или за творчески проекти. Това много ме напряга и уморява, защото няма никаква „тръпка”.

Какво мислите, че ще се промени в тази сфера в следващите 10 години?

Във всяка сфера се надявам можещите и почтените хора да бъдат далеч по-уважавани. Да има по-широки хоризонти, по-малко имидж и повече смисъл, повече хора да мислят за другите, за локалните и глобалните проблеми и намирането на ефективни решения, за проблемите на планетата ни, за това как да се развиват и подобряват условия за живот и обстоятелства, регламенти, обществени отношения и т.н. Никой не може да стигне никъде в разпадащ се свят.

Кое е най-голямото предизвикателство (или най-трудното решение), което сте срещали, свързано с работата?

Най-голямото и най-трудното предизвикателство за мен винаги е било да не предавам себе си и това, в което вярвам, собствените ми етични норми и принципи и да не се отказвам твърде лесно от намеренията си. Става въпрос за моменти, когато се натрупат повече препятствия и пречки, повече безнадежност или натиск, немотивирана агресия, суета, тъпота, безхаберие или нахалство.

За мен най-трудният момент винаги е този на най-непрогледния мрак, когато не виждаш никакъв изход от дадена ситуация, но въпреки всичко трябва да продължиш да го търсиш или ако се налага, да започваш всичко отначало колкото пъти е необходимо, докато нещата станат по най-добрия възможен начин.

Вършили ли сте някога работа, за която не сте били 100% квалифициран/а? Как подходихте, и кое Ваше качество Ви помогна, за да се справите?

Да, когато започнах да работя по образователни и културни проекти. Имах само най-обща представа за писането на проекти и никаква подготовка за оперативната специфика на тази работа като планиране, управление, координиране на дейностите, отчитане и т.н. Учих се в движение, събирах информация, сверявах, консултирах се, а имах и от кого да се уча, което е много съществено.  В такива ситуации подходът ми напомня на една китайска поговорка : Умният човек се учи от собствения опит, мъдрият от опита на другите. Обикновено се стремя да правя и двете, доколкото ситуацията го позволява.

Подобни ситуации са често срещани и в киното. Ако започнеш филм, който е свързан с някаква специфична тема, напр. екологичен проблем, за да напишеш добър сценарий, за да заснемеш след това смислен филм е необходима подготовка, която е свързана с много и различна работа, с проучвания, срещи и консултации с различни специалисти и т.н. И това е само началото на един много дълъг и сложен процес, чието развитие и край никой не може да предвиди.

Какво четете най-често? Откъде набирате информация и вдъхновение за работата си?

Чета различни неща – романи, къси разкази, поезия, философия, специализирана научна литература, статии и т.н.  Постоянно си купувам книги – стари или нови издания. В къщи винаги имам книги, които чета в момента и такива, които са на изчакване или такива, които препрочитам през няколко години.  Имам различни книги във всяка чанта, раница или сак, за всякакви пътувания – за кратки или по-дълги разстояния.

Информация търся от всякакви източници, а вдъхновение от хората, от произведения на изкуството, от природата и най-вече от морето. Мога да седя с часове на брега на морето и да гледам водата, а в мислите си да пътувам в миналото, в различни посоки и светове.

Също гледам много филми, слушам музика, харесвам изобразителното изкуство, фотографията, дизайна, по-рядко успявам да ходя на театър и на изложби, за съжаление.

Каква е първата крачка, която мога да направя, за да съм по-близо до Вашия успех?

Аз не се смятам за успял, а за търсещ човек. Но ако искате нещо като съвет…  Можете да се запитате какво ви е интересно или какво бихте искали да правите и да се опитате да го направите по най-добрия възможен начин, без да се вманиачавате за резултата и не на всяка цена.