Можете ли да разкажете как стигнахте до тази професия – случайно ли беше, или нарочно?

Беше съвсем нарочно. Още в гимназията мечтаех да стана адвокат и се колебаех между медицина и право. Обичах да споря с хората и да ги защитавам едновременно. Мисля, че беше логично да се спра на право. Макар че много исках и мечтаех да стана лекар. За мен важно бе да помагам на хората като цяло, независимо как.

Коя част от работата си представяхте различно, преди да се занимавате с това?

Много неща си представях различно. Разбира се розовите очила паднаха с времето. Представях си различно отношенията с колегите ми и средата, в която попадам. Мислех, че няма да има конкуренция в лошия смисъл на думата, защото някои номера и тенденциозно поведение дават лош привкус у хората за адвокатите. Например понякога чувам, че адвокатите сме лъжци с дипломи. Нещо с което не мога да се съглася. Ала съзнавам, че е плод на някои тенденции в професията, за съжаление. Представях си може би различно и писането на документи, защото не винаги можеш да влагаш творческа мисъл, а понякога трябва да спазваш точна схема за изразяване.

Кои са трите най-важни умения за вашата работа?

Упоритост, борбеност и твърдост да отстояваш позиции или принципи.

Ще споделите ли най-интересното и най-досадното за Вас нещо, с което се занимавате напоследък?

Най-интересното нещо, с което се занимавам напоследък е обучението ми по Европейско и международно право в Германия. Предприех нова стъпка в живота и кариерата си и всеки ден се изправям пред нови интересни предизвикателства като например изнасяне на презентация на чужд език, което ми се случва за първи път.

Най-досадно нещо, не мисля, че е налице в момента, ала ако говорим за работа – най-досадно винаги ми е било да пиша ненужни според мен неща, които обаче клиента изисква да бъдат налице въпреки малките шансове за успех.

Какво мислите, че ще се промени в тази сфера в следващите 10 години?

В момента съм се отделила малко или много от професията си. Мисля обаче, че в следващите 10 години ще се промени нивото на предоставяните юридически услуги в България към по-високо. Мисля, че хората ще имат повече доверие в адвокатурата като организация и в адвоката като личност, борещ се за реално решаване на проблемите на обикновения човек.

Кое е най-голямото предизвикателство (или най-трудното решение), което сте срещали, свързано с работата?

Най-голямото предизвикателство бе преди около 2 години, когато бях на път да се откажа от адвокатската професия и от правото въобще. Останах без работа малко след вписването ми като адвокат в адвокатската колегия, без доходи, ала със задължения към колегията и за осигуровки. Най-трудното решение бе да продължа с правото, вместо да си намеря добре платена работа с чужд език в някоя фирма и да загърбя професията на юрист.

Вършили ли сте някога работа, за която не сте били 100% квалифициран/а? Как подходихте, и кое Ваше качество Ви помогна, за да се справите?

Да, вършила съм работа, за която не съм била квалифицирана. Случва се понякога един юрист  да трябва да проучи казус, тема или въпрос, с които никога досега не се е занимавал, защото правото е изключително обширно като сфера. Считам, че подходих професионално. Защото работата ми бе възложена от работодател. От една страна казах на работодателя си, че нямам нужната квалификация, ала от друга свърших исканата работа в срок. Мисля, че борбеността и упоритостта да не се отказвам ми помогнаха.

Какво четете най-често? Откъде набирате информация и вдъхновение за работата си?

Най-често чета художествена литература – основно романи. В последно време чета учебници на немски и английски, както и романи на тези езици. За работата ми литературата винаги ме е вдъхновявала, не толкова с идеи за решаване на казуси, колкото с обогатяването на речника и езика, които са съществени за всеки юрист.

Каква е първата крачка, която мога да направя, за да съм по-близо до Вашия успех?

Бъди себе си. Вярвай в себе си. Бори се. Крачките май станаха три, ала първата е най-важна. 🙂