Можете ли да разкажете как стигнахте до тази професия – случайно ли беше, или нарочно?

Съвсем нарочно беше. След моите две раждания и преживяванията ми около тях ми се избистри както колко важна е ролята на акушерката, така и колко занемарена и изостанала в миналото е тази професия у нас. Дотогава все не успявах да намеря подходящото занимание за мен. В момента се чувствам пълноценна и много далеч от burn out и досада.

За да стане ясно на читателите, трябва да уточня, че с колегите ми в Акушерски кабинет „Зебра“ не практикуваме по обичайния за България начин – имаме самостоятелна акушерска практика, което означава, че сме водещите медицински специалисти в нея. Жената и нуждите ѝ са поставени в центъра на грижите, а по време на раждането сме неотлъчно до нея и не я оставаме сама, освен ако тя не пожелае. След раждането полагаме сериозни усилия да помогнем на всички да кърмят децата си, както и за грижите в ежедневието. За изминалата година (2018 г.) ражданията с цезарово сечение за нискорисковите бременни е под 10%, а кърмят повече от 96% от всички жени, родили с нас.

Коя част от работата си представяхте различно, преди да се занимавате с това?

Мисля, че имах доста реалистична представа за това какво ме очаква. Не практикуваме по стандартния за България начин и това често не се разбира от колегите ни. Все още е много трудно да се приеме от медицинските професионалисти, че хората имат централна роля във вземането на решения за техния живот и здраве, както и на децата им. Много е трудно да се разбере, че ролята ни не е да убеждаваме жените/двойките да подходят по начина, който е правилен според нас. Нашата роля е да бъдем изчерпателни в информацията за всички ползи и рискове на различните варианти за действие и да приемем избора на отсрещната страна. Не казвам, че е лесно, но е изключително важно и най-вече – така се работи в 2019-та година.

Кои са трите най-важни умения за вашата работа?

Внимание, търпение и приемане.

Ще споделите ли най-интересното и най-досадното за Вас нещо, с което се занимавате напоследък?

Най-интересни си остават различните казуси в работата ни. Това не може да ми омръзне. Досадно? Знам ли… Може би донякъде военизираните порядки в нашите болници. Професията на акушерката и грижите за бременните и раждащите жени изискват голямо внимание и съсредоточеност, но в никакъв случай не е нужно обстановката и отношенията да напомнят по този начин на казарма. Това по-скоро пречи, отколкото помага на работещите в системата да разгърнат потенциала си и бъдат максимално полезни.

Какво мислите, че ще се промени в тази сфера в следващите 10 години?

Мисля, че нашият опит ще бъде последван от още акушерки. Вече има втори такъв кабинет в София и е осезаемо, че това е специфичен начин на работа, който се забелязва както от жените, така и от колегите ни.

Кое е най-голямото предизвикателство (или най-трудното решение), което сте срещали, свързано с работата?

Най-трудно е наистина да следваш нуждите на пациентите. Да излезеш от комфорта на това да го водиш и да приемеш, че водещ е той.

Вършили ли сте някога работа, за която не сте били 100% квалифициран/а? Как подходихте, и кое Ваше качество Ви помогна, за да се справите?

Разбира се. В ситуация на неизбежност си принуден да действаш. Мисля, че успявам да се съсредоточа в моменти на стрес и това ми помага.

Какво четете най-често? Откъде набирате информация и вдъхновение за работата си?

Най-често чета научна литература, учебници, споделени от колеги статии, новости, ръководства за практиката – все на английски език. Все още много рядко има актуални такива на български.

Каква е първата крачка, която мога да направя, за да съм по-близо до Вашия успех?

Да е Вашето и да Ви пука.

Илона е част от акушерски кабинет „Зебра“. Научи повече за тях на www.zebramidwives.com.