Илона, акушерка
Разкажи на учениците как стигна до професията акушерка. Случайно ли беше, или нарочно?
Съвсем нарочно беше. След моите две раждания и преживяванията ми около тях ми се избистри както колко важна е ролята на акушерката, така и колко занемарена и изостанала в миналото е тази професия у нас. Дотогава все не успявах да намеря подходящото занимание за мен. В момента се чувствам пълноценна и много далеч от burn out и досада.
Tрябва да уточня, че с колегите ми в Акушерски кабинет „Зебра“ не практикуваме по обичайния за България начин – имаме самостоятелна акушерска практика, което означава, че сме водещите медицински специалисти в нея. Жената и нуждите ѝ са поставени в центъра на грижите, а по време на раждането сме неотлъчно до нея и не я оставаме сама, освен ако тя не пожелае. След раждането полагаме сериозни усилия да помогнем на всички да кърмят децата си, както и за грижите в ежедневието. За изминалата година ражданията с цезарово сечение за нискорисковите бременни е под 10%, а кърмят повече от 96% от всички жени, родили с нас.
Имаше ли реалистична представа за работата преди да започнеш да се занимаваш с това?
Мисля, че имах доста реалистична представа за това какво ме очаква. Особеното в тази сфера е, че все още е много трудно да се приеме от медицинските професионалисти, че хората имат централна роля във вземането на решения за техния живот и здраве, както и на децата им. Трудно се разбира и че ролята ни не е да убеждаваме жените да подходят по начина, който е правилен според нас. Нашата роля е да бъдем изчерпателни в информацията за всички ползи и рискове на различните варианти за действие и да приемем избора на отсрещната страна. Не казвам, че е лесно, но е изключително важно и най-вече – така се работи днес.
Кои са трите най-важни умения за твоята работа?
Внимание, търпение и приемане.
Кое ти е най-интересно в професията ти? А има ли нещо, което намираш за досадно?
Най-интересни си остават различните казуси в работата ни. Това не може да ми омръзне. Досадно? Знам ли… Може би донякъде военизираните порядки в нашите болници. Професията на акушерката и грижите за бременните и раждащите жени изискват голямо внимание и съсредоточеност, но в никакъв случай не е нужно обстановката и отношенията да напомнят по този начин на казарма. Това по-скоро пречи, отколкото помага на работещите в системата да разгърнат потенциала си и бъдат максимално полезни.
Мислиш ли, че нещо ще се промени в тази сфера в следващите 10 години?
Мисля, че нашият опит ще бъде последван от още акушерки. Вече има втори такъв кабинет в София и е осезаемо, че това е специфичен начин на работа, който се забелязва както от жените, така и от колегите ни.
Каква е най-голямата трудност, пред която се изправяш на работното място?
Най-трудно е наистина да следваш нуждите на пациентите. Да излезеш от комфорта на това да го водиш и да приемеш, че водещ е той.
Случвало ли ти се е да вършиш нещо, за което не си 100% квалифицирана? Как подходи и кое твое качество ти помогна да се справиш?
Разбира се. В ситуация на неизбежност си принуден да действаш. Мисля, че успявам да се съсредоточа в моменти на стрес и това ми помага.
Какво четеш най-често? Откъде набираш информация и вдъхновение за работата си?
Най-често чета научна литература, учебници, споделени от колеги статии, новости, ръководства за практиката – все на английски език. Все още много рядко има актуални такива на български.
Какво мога да направя, за да стана успешен в твоята професия?
Да е твоето и да ти пука.