Можете ли да разкажете как стигнахте до тази професия – случайно ли беше, или нарочно?

Знаеш ли, че когато реших да уча психология бях толкова убедена в това, че пропуснах една година, чакайки да ме приемат. Всичките ми роднини, приятели и познати бяха в потрес, че не съм записала нищо. 

Разбрах, че искам да уча психология, когато бях в 9 клас и от тогава сякаш с всяка следваща година само потвърждавах избора си, вместо да търся други опции и варианти.

Коя част от работата си представяхте различно, преди да се занимавате с това?

Все още ми е трудно да се боря с някак грешно вкоренени представи за работата на психолога. Хората в България (не всички) търсят психолог с идеята, че той ще може да ги „разгадае“ и да им „каже какво да правят“ още на първата среща. И съответно остават недоволни, когато очакванията им не са оправдани.

Кои са трите най-важни умения за вашата работа?

Търпение; умение за изслушване и чуване (да четеш между редовете); конфиденциалност.

Ще споделите ли най-интересното и най-досадното за Вас нещо, с което се занимавате напоследък?

Поне за мен всичко, свързано с психотерапевтичната работа с клиенти, е интересно, вдъхновяващо и провокиращо мотивация за работа. Анализирането на дори на пръв поглед „скучните“ клиенти, може да те накара да поискаш и да нямаш търпение да ги видиш отново, за да провериш хипотезите си.

Досадно… все още не мога да определя нещо като досадно. Може би още не съм „прегоряла“ 😊.

Какво мислите, че ще се промени в тази сфера в следващите 10 години?

Надявам се най-сетне психологът да бъде приет от законодателството като специалист, който носи отговорност, има дадена квалификация, практика и умения и е необходим и незаменим в кризисни ситуации.

Кое е най-голямото предизвикателство (или най-трудното решение), което сте срещали, свързано с работата?

Определено – да се боря с грешните представи на хората за моята специалност, професия и роля.

Вършили ли сте някога работа, за която не сте били 100% квалифициран/а? Как подходихте, и кое Ваше качество Ви помогна, за да се справите?

Като студентка участвах в проект по арт терапия и емоционално развитие на деца лишени от родителска грижа. Тогава все още не бях изградила осъзнатост за усещанията и емоции на другите като отделни от моите. Най-трудно ми беше, че преживявах всичко сякаш аз бях там.

Не мисля, че тогава успях да се справя, но това ми донесе един много богат опит, който в момента използвам в работата си клиенти.

Какво четете най-често? Откъде набирате информация и вдъхновение за работата си?

Честно казано не ми остава много време за нещо странично. Последно време чета само специализирана литература като „Стабилна основа“ – Боуби, „Психоаналитична диагностика“ – Нанси Макуилямс. Интересувам се от проучвания и изследвания свързани с детското развитие и влиянието на родителите и средата върху поведението на децата.

Каква е първата крачка, която мога да направя, за да съм по-близо до Вашия успех?

Успехът е свързан с осъзнатост и целенасоченост към дадена крайна точка или поне идея за нея. Успехът е свързан и с гъвкавост, приемане на позитивите от неуспехите и бързи и адекватни реакции. Успехът е една идеализирана представа, която не винаги е толкова красива, колкото си я представяме.

Това, което бих те посъветвала, е да се информираш и да търсиш различна информация, за да изградиш или поне да очакваш нещо по-близо до действителността.