Кога и как разбра, че ще учиш това?

Разбрах, че искам да уча интериорен дизайн още в осми клас. Как го разбрах ли? Всеки път когато влизах в дадено пространство, разглеждах всичко с огромно любопитство, дори най-малките детайли – как са съчетани цветовете, мебелите, светлината, материите…всичко това е една магия, в която исках да се потопя и аз. И ето, че се потопих.

Кое в университета и специалността ти те изненада? Какво си си представял/а по различен начин, преди да започнеш?

В университета нещото, което ме изненада са преподавателите. Те са изключителни хора и професионалисти, с огромен опит. Човек може да научи много от тях, стига да иска. Специалността ме изненада с това, че не се оказа толкова лесна, колкото ми се струваше в началото. Всичко си има своите тънкости и трудности.

Какво ти е най-трудно в момента?

Справям се с предметите, които изучавам, най-вече защото ми е интересно и се чувствам мотивирана. Но студентският живот не е толкова безгрижен като ученическия. В момента най-трудно ми е да съчетавам работа, университет и личен живот. Но се свиква. 🙂

А кое най-много ти харесва?

Най-много ми харесва, че имам възможността да се развивам в посоката, в която искам на пълни обороти. Предметите, които изучаваме са пряко свързани с работата в реалния свят и мисля, че ще ни подготвят доста добре и то от толкова рано.

Какви са възможностите пред някой с твоето образование?

Възможностите са изключително много и са най-разнообразни, стига да искаш да ги хванеш. Много е важно да създаваш контакти в твоята сфера, да ходиш на събития и да се интересуваш от новостите. Всичко това, плюс малко проактивност от твоя страна, може да те отведе точно където искаш.

Какви са плановете ти за бъдещето?

Плановете ми за бъдещето са да добия достатъчно опит в сферата на интериорния дизайн при професионалисти в България и в чужбина, а след това да реализирам собствен бизнес. За целта ще трябва да премина няколко стажа и да се запозная с различни страни на интериорния дизайн.

Какъв съвет би дал на ученическото си аз, ако можеше?

Ако можех щях да го посъветвам да не си пилее времето и да се развива колкото може повече, за да му е по-лесно за в бъдеще.