Как се пише добро CV: наръчник в 6 стъпки

Колко пък да е сложно писането на едно CV? Все пак идеята е просто да покаже какъв е професионалният ти опит, нали? Да, ама не! Този документ, с гръмкото си българско название автобиография, казва много повече за теб, отколкото си мислиш. Вниманието, което ще получи, се равнява средно на 5-7 секунди фокусирано разглеждане. И ей така, рекрутърът, HR-ът или който друг има честта да се срещне с твоето CV, вече си е формирал мнение за теб. Иначе казано, всяка дума е от значение, затова не оставяй нищо на случайността. Но стига сме те плашили – да видим какво точно можеш да направиш, за да може CV-то ти да предизвика „уау“, а не „офф“.
1. Определи най-подходящия формат и структура.
Основно правило за такъв документ е, че винаги трябва да е изчистен и разбираем, за да може да се разчете и анализира моментално. Но каква информация ще включиш и как ще я подредиш зависи много от случая. Каквото и да ти казват, няма универсална формула. Една автобиография може да е подредена в хронологичен ред, в случай че имаш няколко релевантни позиции зад гърба си. Друг вариант е да се фокусираш върху уменията и постиженията си, а опитът ти да е представен във връзка с тях, като един вид подкрепяща информация. Ако пък си в сферата на изкуството, CV-то ти може да е най-вече визуално, под формата на уебсайт.
2. Избери какво да напишеш, според обявата за работа или стаж.
Във всеки случай, името ти ще играе ролята на заглавие. Не е нужно да изписваш „автобиография“ или „CV“ – това не носи нова информация на четящия, но пък заема ценно пространство. Веднага след името, е добре да сложиш координатите си – местоположение (само град, без точен адрес), телефон, имейл. След това идва същинската част, а тя зависи изцяло от конкретната позиция. Стандартните подзаглавия, или секции, в едно CV, са:
- Образование
- Професионален (и/или доброволчески) опит
- Постижения
- Умения
- Интереси
Разбира се, невинаги е нужно или удачно да включваш цялата тази информация. Много по-добре е да наблегнеш само върху това, което по някакъв начин е свързано с работата. Помисли в кои от тези раздели имаш опит, релевантен за позицията, и после подреди разделите по такъв начин, че най-важната информация да е най-отгоре. Първото, което четящият види, до голяма степен ще определи цялостното му впечатление за теб.
Друга хитринка, която можеш да използваш, е да комуникираш с работодателите, използвайки техните думи. Разгледай обявата подробно и виж дали има ключови думи или фрази, които се повтарят. Ако има изрази или думи, които излизат повече от веднъж, това трябва да ти подскаже, че тези неща са важни за компанията. Можеш да се запознаеш с „речника“ на фирмата и от сайта им, както и социалните им канали. Ако включиш някои от тези думи в автобиографията си, ще им покажеш, че си „един от тях“. Само внимавай да не прекалиш, защото ако стане твърде очевидно, може да ти изиграе лоша шега.
3. Наблегни на преносимите си умения
Ако все още нямаш много опит, тази точка е от изключителна важност за теб. Преносимите умения са тези, които формираш не само с работа, но и чрез всякакви преживявания и личен опит. Всъщност, те много често се изграждат в неформална среда, но по-важното е, че могат да се „пренасят“ от една сфера в друга. Когато работодателите наемат млади таланти, те не очакват от тях богат професионален опит, но определено гледат преносимите умения и избират на базата на тях. Ето няколко примера за силно търсени преносими умения:
- Екипна работа
- Управление на времето
- Планиране
- Лидерство
- Разрешаване на проблеми
- Гъвкавост
- Проактивност
- Комуникативност
- Креативно мислене
Това не е изчерпателен списък – даже е още по-добре, ако се сетиш твои си неща, които си придобил с опита си и мислиш, че ще са полезни за работата ти. Получаваш бонус точки, ако посочиш конкретни примери или преживявания, които са допринесли за съответното умение. Поставиш ли нещата в контекст, не само ще звучи по-достоверно, а и ще е много по-запомнящо се!
4. Не забравяй интересите и хобитата
Повечето млади хора, с които говорим, смятат, че интересите им нямат място в професионален документ като автобиографията. Е, ако хобито ти е да колекционираш бутилки от бира, или пък да имитираш звуците на различни животни, може и да не включваш точно този интерес… Но ако се занимаваш с какъвто и да е спорт или изкуство например, добра идея е да го отбележиш.
От една страна, това показва, че можеш да се посветиш на нещо и да си последователен в преследването на своите цели. Освен това, повечето хобита са свързани с преносими умения, които ще използваш в работата си по един или друг начин. Твоята задача е да помислиш на какво всъщност те е научил твоят интерес или какво казва той за теб като човек. Ще дадем пример – да кажем, че обичаш да пътуваш и си обиколил доста държави. Това показва, че не се плашиш от нови предизвикателства и се адаптираш лесно.
5. Използвай конкретни примери
Като заговорихме за примери, конкретните ситуации са едно от най-силните ти оръжия в търсенето на работа. В крайна сметка, много от нещата, които работодателите търсят, са се превърнали в клишета. Лесно е да използваш големи, популярни думи (като термина „емоционална интелигентност“ напоследък). Но помни, повечето кандидати вероятно също ще изредят подобни, ако не и същите качества и умения.
Сами по себе си тези „горещи“ фрази не означават много, защото работодателите са свикнали да ги чуват постоянно. Да, необходими са, но определено няма да те отличат от тълпата. Но ако към „организираност“ добавиш, че ти лично си планирал и осъществила изпращането на класа ти в 12 клас (ресторанта, подаръка за класната и т.н.), това не само доказва твърдението ти, но и дава много по-ясна информация за теб като човек и може би дори нещо, с което четящият може да те запомни.
6. Прочети го на глас и поискай мнения
Най-накрая си готов със CV-то. Да приемем, че не си оставил всичко за последния момент (ако се подсмихваш, приемаме, че поне следващия път ще се задействаш навреме!). Сега можеш с чиста съвест да оставиш автобиографията настрана. Занимавал си се с нея дълго време, така че е време да превключиш и да я позабравиш малко, за да можеш да я погледнеш „на свежа глава“ по-късно. Това ще ти помогне страшно много да видиш написаното през погледа на този, който ще го чете.
След ден-два отвори документа отново и си представи, че ти търсиш някого за обявената позиция и току що ти е попаднало това CV. Прочети го на глас, за да видиш как звучи и обърни внимание на структурата, яснотата, думите, които си използвал и цялостното оформление. Когато си доволен, задължително повтори експеримента с близък или приятел, който ще ти даде обективно мнение. Още по-добре ще е, ако можеш да попиташ някого, който работи в желаната ти професионална сфера. Щом имаш одобрението и на такъв човек, можеш да считаш CV-то си за готово!
Истински доброто CV не е статичен документ. То трябва да е съобразено с позицията, за която кандидатстваш и актуално спрямо всяка нова обява. Така че тези 6 стъпки са само началото! Можеш да се свържеш с нашия кариерен консултант, ако искаш професионално мнение за своето CV, или пък ако ти трябва практическа подкрепа за написването му.
Share on Facebook Share on Twitter Share on Pinterest