Кога и как разбра, че ще учиш това?

Още в училище реших, че ще стана психолог. Винаги ми е било интересно да изучавам човешкото поведение. Да знаеш защо реагираме по начина, по който го правим. Какви са вътрешните ни подбуди? Какво ни мотивира и стимулира? Защо човек казва с глас едно, а усещаш, че тялото му ти казва друго? Какво означават сънищата ни и защо изпитваме страх? … Човешката природа е една необятна вселена, а изучаването ѝ е много вълнуващо!

Кое в университета и специалността ти те изненада? Какво си си представял/а по различен начин, преди да започнеш?

Определено бях изненадана от емпиричната част – статистика, изчисления, събиране на данни. Не съм се замисляла и за миг, че те са в основата на всичко. Очаквах основно теория, изучаване на различните школи и клонове и работа с тестове. Не че това липсва. Но всъщност всичко се върти около хипотези, а как се доказват те? С много проучвания! И най-хубавото е, че нови теории се появяват непрекъснато и науката не спира да се развива.

Какво ти е най-трудно в момента?

Да си студент по Психология не е кой знае колко трудно. Не чертаеш проекти, не се занимаваш с портфолиа, не учиш закони (освен ако не се интересуваш от криминалния клон), не учиш висша математика.. Доста от проблемите на другите студенти ги няма. Факт е обаче, че има страшно много книги и учебници, но ако ти е наистина интересно – няма от какво да се плашиш. За мое огромно съжаление не успях да избягам от числата и най-голяма съпротива срещам в часовете по статистика. Но най-трудното не е част от ученето, то идва след това – когато важни решения и човешки съдби ще зависят от теб и знанията ти.

А кое най-много ти харесва?

Интересно е да учиш всички тези теории за състоянията, болестите, проблемите, възприемането, въображението, емоциите .. и в един момент, когато се огледаш, да осъзнаеш толкова много неща за заобикалящия свят и хората в него. Да имаш реално обяснение за чуждото поведение и адекватно да можеш да реагираш във всяка ситуация.
Участието в различни практически обучения и стажантски програми също е от големите плюсове, независимо дали са предлагани от университета или ги търсиш сам. Психологията има много клонове, а практиката ти дава възможност да прецениш на къде точно искаш да продължиш да се развиваш.

Какви са възможностите пред някого с твоето образование?

Можеш да си практикуващ психолог в различни институции; да стартираш частна практика; да се отдадеш на академична кариера; да работиш като специалист човешки ресурси; да си в областта на психологията в училища, здравни заведения… избор има голям. Но бъдейки Наука, за да се практикува психологията като професия, ти трябва поне магистърска степен. Така че и ученето не изчезва от хоризонта.

Какви са плановете ти за бъдещето?

Определено искам кариера в сферата на психологията. Възнамерявам да я осъществя, след като първо премина различни обучения в България и в чужбина. Мисля, че по този начин ще открия сферата, която ми пасава най-много и ще мога да ѝ се посветя изцяло.

Какъв съвет би дал на ученическото си аз, ако можеше?

Щях да се посъветвам да налегна книгите по-отрано, за да си улесня следването в университета.  Докато си малък, си въобразяваш, че само защото нещо ти се удава – значи го владееш до съвършенство, а действителността е, че си едва на върха на айсберга. Също така бих си казала да внимавам повече в часовете по математика.. но едва ли бих се послушала 😊