Кога и как разбра, че ще учиш това?

В лятото между 11-ти и 12-ти клас ме налегна тежкият въпрос – „какво искам да правя с живота си след като завърша училище?“. Естествено отговорът беше да си продължа образованието, следвайки бакалавърска степен в Англия. Изборът на специалност дойде съвсем натурално – винаги съм обичал музиката, от малък свиря на китара и от не толкова малък на пиано и винаги съм бил ценител на качествената музика. В същото време винаги съм имал страст към модерните технологии и тяхното развитие, както и към точните науки като математика и физика. Именно там където се срещат двата ми най-големи интереса, открих най-подходящата специалност за мен – звуково инженерство и продуциране.

Кое в университета и специалността ти те изненада? Какво си си представял/а по различен начин, преди да започнеш?

Изненада ме сложността и дълбочината на специалността. Преди да започна висшето си образование, винаги съм смятал, че създаването и обработката на звук и музика е главно креативна работа, комбинирана с умело боравене с нови и сложни технологии. Оказа се, че това е една много по-дълбока сфера, в основата на която стоят комплексни математически, статистически и физични изчисления и експерименти, а креативната част е най-горният слой, който не би могъл да се осъществи без тях. Именно това направи специалността още по-интересна и предизвикателна, отколкото изобщо си бях представял.

Какво ти е най-трудно в момента?

Противно на очакванията ми, най-трудна за мен се оказа най-креативната работа. Там, където се изисква критично слушане и оценка на съвсем миниатюрни детайли и там, където решението на даден проблем не се основава на конкретни изчисления, а на субективната оценка и вкуса на озвучителя. Това, разбира се, не е нещо, което се учи – или го имаш заложено и го развиваш, или го нямаш.

Пример за подобна работа е обработката на музика в звукозаписно студио, където се използват десетки едва забележими сами по себе си ефекти, които в крайна сметка да допринесат за цялостната естетика и качество на записа, както и търсеното настроение в него.

А кое най-много ти харесва?

Най-много ми хареса частта с програмирането. Още в първата година имахме предмет, наречен Audio Software Development и продължаваме да имаме подобни предмети във всеки семестър. В тези предмети ни учат най-общо как да боравим с дигитален звук, което включва всичко от синтезирането му, през комплексната му обработка, правилното представяне на аналогови сигнали в дигитална форма и чак до възпроизвеждането му отново в аналогов вид под формата на звукови вълни. Това е един от най-сложните предмети в тази специалност, но и бих казал най-интелектуално стимулиращия от всички, което именно го прави любим за мен.

Какви са възможностите пред някой с твоето образование?

Смея да твърдя, че човек завършил моята специалност има доста широк спектър от възможности пред себе си. Това се дължи на универсалната структура на програмата, която покрива всякакви предмети от озвучаване на концерти и събития, през студиен звукозапис, озвучаване на филми и игри, електроника, акустика, чак до предмети като програмиране и насоки в музикалния бизнес и продуцентството. Някои от тези сфери предлагат по-добра реализация от други, но важното е, че изборът е голям и специалността предлага реални шансове за успешна кариера в или извън България.

Какви са плановете ти за бъдещето?

Моите планове за бъдещето са да се прибера в България и да преследвам кариера там. Щом завърша бакалавърската си степен, смятам да започна да си търся работа, свързана с разработка на аудио софтуер и да създавам контакти в тези среди. Това ще ми помогне да канализирам още по-конкретно интересите си и ще ми даде допълнително знания и опит в сферата, съответно и увереност да преследвам магистърска степен в близкото бъдеще.

Какъв съвет би дал на ученическото си аз, ако можеше?

Бих се посъветвал да започна да чета и да се интересувам от нещата, които харесвам в по-голяма дълбочина и от по-рано. В ерата на интернета, в която имаме умопомрачителни количества свободно разпространявана информация, трябва да се възползваме от нея. Това би помогнало на всеки не просто да се ориентира в това какво иска да прави и дали дадено нещо е за него, но и да обогатява общата си култура, да израсне интелектуално и да научи адски много супер интересни неща. С няколко думи, бих се посъветвал винаги да бъда любопитен и никога да не спирам да (си) задавам въпроси и да търся отговори.