Moже би знаеш, че много от най-богатите хора не са имали отлични оценки, прекъснали са в университета и така нататък… Това, разбира се, не е никакво оправдание да зарежеш училището. Даже напротив, оценките са важни – не като самоцел, а като отражение на придобитите умения и качества, които ще са ти полезни по-нататък. И все пак, много високите оценки понякога могат да повлияят и негативно на кариерните успехи. Защо? Светът на работата е много различен от този на образованието.

Какво всъщност стои зад отличните оценки?

Отличниците умеят да „попиват“ знания от външния свят и следователно са свикнали да търсят информацията извън себе си. Те правят това, което се очаква от тях и се харесва на другите. В случая с училище – да учат здраво, да пишат домашни и винаги да внимават. Те се разбират с авторитетите, защото обикновено им се подчиняват. Когато някой е пълен отличник, това означава, че се справя еднакво добре с всички предмети, независимо дали ги харесва, или не може да ги понася. Освен това, отличниците умеят да поставят своите желания на заден план и да се фокусират върху това, което другите искат от тях. Те по-скоро следват инструкции плътно, отколкото да проявяват изобретателност.

Кое е различното в света на работата?

Дотук добре – всичко звучи в реда на нещата. Тези качества и умения действително са много полезни за повечето от нас в работата ни. Важно е да можеш да следваш правилата и да правиш точно това, което се очаква от теб. Но това не е гаранция за успех и удовлетвореност. Защото на работното място срещаме нови ситуации и проблеми, за които невинаги сме подготвени.

Критериите за оценка

Например, критериите за оценка невинаги са толкова очевидни и категорични. В училище знаем точно какво трябва да направим, за да изкараме 6 по даден предмет. Там винаги става въпрос за конкретен материал и знания, затова е много по-лесно да си изградим стратегия за успех. В работата обаче ясно определените критерии са рядкост и успехът често зависи по-скоро от личния подход. Това може да накара един отличник да се колебае за посоката си и да се чувства несигурен и дори нерешителен.

Обратната връзка

Освен това, в училище постоянно сме оценявани и получаваме насоки от учителите. След всяко домашно, изпитване или контролно, знаем точно какво сме направили грешно и с кое сме се справили добре. Но на работното място обратната връзка обикновено се дава веднъж или два пъти в годината. Тези, които са свикнали с постоянна обратната връзка от околните, и то положителна, лесно могат да се почувстват сякаш не правят нещо както трябва или не са „достатъчно добри“.

„Наградата“ за положения труд

В класната стая винаги си личи кой се е трудил здраво и на кого не му се занимава и това е много важно за учителите. Може дори да се каже, че признанието и похвалите са мотивиращият фактор, заради който трудът си заслужава (познаваме една учителка, която казваше „Без мъчене, няма пъчене“). Разбира се, в работната среда положените усилия също показват резултати, но това се случва много по-бавно и постепенно. Усилената работа невинаги е забелязана и оценена веднага. Това може да се окаже разочароващо и демотивиращо за много хора.

Каква е съдбата на отличниците?

Ако вече си ги отписал/а, почакай малко! Гореизброените „изненади“ могат да им дойдат като гръм от ясно небе, но това е само първоначално. Повечето хора свикват с работната среда и се научават не само да оцеляват, но и да „цъфтят“ в нея. В крайна сметка, дисциплината и упоритостта все пак са ключови за успеха. Може би около 50% от хората работят точно по този начин и помагайки за развитието на компаниите си, постепенно се изкачват по кариерната стълбица.

Разбира се, има и други. Може би около 25% от хората полагат усилия само колкото да отбият номера. Често тези, които го правят в училище, продължават и в работата. Обикновено им липсва мотивация, хъс… изобщо им е все тая. Колкото то последните 25% – точно те са иноваторите, визионерите, тези, които наистина променят света. И точно те невинаги са отличниците!

Disruptive – проблемен, или визионер?

Думата „disruptive“ фигурира в много забележки в американските бележници. Поведението на децата, които пречат и създават проблеми в училище, се описва с нея. Но знаеш ли за какво още се използва тя? За технологиите и иновациите, които променят света. В последно време такива са изкуственият интелект, 3D принтирането, block chain, виртуалната реалност… сещаш се. И наистина, хората, които променят света, големите лидери и иноватори невинаги следват установените правила. Те умеят да импровизират, поемат много рискове и често са в опозиция на общоприетото. Невинаги да отличници, но определено са много умни.

Добре, и какъв е изводът?

Можем да го кажем съвсем простичко – оценките са важни, но не са всичко. Това, че си отличник в училище, не означава автоматично, че ще си номер едно и на работното място. По същия начин, не-толкова-блестящите оценки не ти гарантират провал в бъдеще, но не те правят следващият Айнщайн (който, както сигурно знаеш, е напуснал училище на 15). За да бъдеш подготвен/а за света на работата, трябва да се концентрираш не само върху оценките, а и върху знанията и уменията, които ще са ти наистина полезни. А ако искаш да си един от хората, на които всички се възхищават, упражнявай креативността си, стратегиите за решаване на проблеми и нестандартното си мислене при всяка възможност.