Добрите оценки гарантират ли успешна кариера?

Оценките са важни, защото са отражение на придобитите умения и качества, които ще са ти полезни по-нататък. В повечето случаи учениците, които изкарват добри оценки, продължават да са успешни и след като завършват училище. И все пак, светът на работата е много различен от този на образованието и затова много високите оценки понякога могат да повлияят и негативно на кариерните успехи. Нека видим защо.
Какво всъщност стои зад отличните оценки?
Отличниците умеят да „попиват“ знания от външния свят и са свикнали да търсят информация от различни източници извън себе си. Те да дисциплинирани, следват правилата и правят това, което се очаква от тях. В случая с училище – да учат здраво, да пишат домашни и винаги да внимават. Разбират се с авторитетите и рядко им се противопоставят. Когато някой е пълен отличник, това означава, че се справя еднакво добре с всички предмети, независимо дали ги харесва, или не може да ги понася. Отличниците умеят да поставят своите желания на заден план и да се фокусират върху това, което другите искат от тях. Те по-скоро следват инструкции плътно, отколкото да проявяват изобретателност.
Всички тези качества и умения действително са много полезни в работата. Важно е да можеш да следваш правилата и да вършиш нещата, които се очакват от теб. Но това не е гаранция за успех и удовлетвореност. Защото на работното място често срещаме нови ситуации и проблеми, за които невинаги сме подготвени.
Кое е различното в света на работата?
1. Критериите за оценка
Например, критериите за оценка невинаги са толкова очевидни и категорични. В училище знаем точно какво трябва да направим, за да изкараме 6 по даден предмет. Там винаги става въпрос за конкретен материал и знания, затова е много по-лесно да си изградим стратегия за успех. В работата обаче ясно определените критерии са рядкост и успехът често зависи по-скоро от личния подход. Това може да накара един отличник да се колебае за посоката си и да се чувства несигурен и дори нерешителен.
2. Обратната връзка
Освен това, в училище постоянно сме оценявани и получаваме насоки от учителите. След всяко домашно, изпитване или контролно знаем точно какво сме направили грешно и с кое сме се справили добре. Но на работното място обратната връзка обикновено се дава веднъж или два пъти в годината. Тези, които са свикнали с постоянна обратната връзка от околните, и то положителна, лесно могат да се почувстват сякаш не правят нещо както трябва или не са достатъчно добри.
3. „Наградата“ за положения труд
В класната стая винаги си личи кой се е трудил здраво и на кого не му се занимава и това е много важно за учителите. Може дори да се каже, че признанието и похвалите са мотивиращият фактор, заради който трудът си заслужава (познаваме една учителка, която казваше „Без мъчене, няма пъчене“). Разбира се, в работната среда положените усилия също показват резултати, но това се случва много по-бавно и постепенно. Усилената работа невинаги е забелязана и оценена веднага. Това може да се окаже разочароващо и демотивиращо за много хора.
Как се справят отличниците в тази среда?
Гореизброените „изненади“ могат да им дойдат като гръм от ясно небе, но това е само първоначално. Повечето хора свикват с работната среда и не само се научават да оцеляват, но и да преуспяват в нея и да я харесват. В крайна сметка, дисциплината и упоритостта все пак са ключови за успеха и затова няма съмнение, че повечето отличници след време се превръщат в страхотни служители, независимо какво точно ще изберат да работят.
Поне 50% от хората работят точно по този начин и помагайки за развитието на компаниите си, постепенно се изкачват по кариерната стълбица. Други 25% от хората полагат усилия само колкото да отбият номера. Често тези, които го правят в училище, продължават и в работата. Обикновено им липсва мотивация, хъс… изобщо, все тая им е. Колкото то последните 25% – точно те са иноваторите, визионерите, тези, които наистина променят света. И точно те невинаги са отличниците!
Disruptive – проблемен или визионер?
Думата „disruptive“ има няколко значения. Поведението на децата, които пречат и създават проблеми в училище, се описва с нея. Но знаеш ли за какво още се използва тя? За технологиите и иновациите, които променят света. В последно време такива са изкуственият интелект, 3D принтирането, block chain, виртуалната реалност… сещаш се. И наистина, хората, които променят света, големите лидери и иноватори невинаги следват установените правила. Те умеят да импровизират, поемат много рискове и често са в опозиция на общоприетото. Невинаги са отличници, но определено са много умни и със сигурност знаят как да учат нови неща. Което ни води и до основния извод на тази статия…
Оценките са важни, но не са всичко.
Това, че си отличник в училище, не означава автоматично, че ще си номер едно и на работното място. По същия начин, средните или дори слабите оценки не ти гарантират провал в бъдеще. Но пък и не те превръщат автоматично в следващия Айнщайн (както сигурно знаеш, той е напуснал училище на 15).
За да бъдеш подготвен за света на работата, трябва да се концентрираш не само върху оценките, а и върху конкретните и преносимите си умения, знанията и интересите си, нещата, които са важни за теб. Добра идея е да опознаеш цялата си личност, защото само така ще можеш да избереш правилната посока за себе си. А да учиш и работиш това, което е най-подходящо за теб, ще ти даде много по-големи шансове за успех, отколкото добрите оценки сами по себе си!